Пътуваме към Банско. И ако разказът ни трябваше да бъде от типа "или хубаво или нищо", щеше да гласи само: Пътят до там е много хубав. И пълен с товарни камиони. На входа на Банско ни приветстват няколко склада за строителни материали. Улиците са кални. Купища табели към никому неизвестни хотели, но нито една, която да ни насочи къде е хижа "Вихрен", или Байкушевата мура. Явно не са достатъчно доходоносни. Сред малко недружелюбните местни хора, които срещаме по улиците, един ни упътва към крайната станция на кабинковия лифт. Качваме се и катерим нагоре. Напред се вижда това, което е останало от Тодорка (почти няма дървета в горната една трета от върха), а назад - индустриално Банско... Горе ни посреща сивкав мек сняг, много хора насядали по кафетата или на снега, двайсетина ентусиасти, които все пак карат ски, и умолителният глас на едно девойче "Милооо, хайде вече да ходим на СПА".
"Идете над Разлог - ни беше посъветвала една приятелка - там всички села са хубави. Но най -добре идете в Бачево - има лековит извор"... Оказа се, че освен лековития извор там има и добра конна база и, внимание, силно развито читалище с три състава към него! Достатъчна причина да приемем селото за културна забележителност. Бачево е на 5 км от Разлог, в посока обратна на Банско, така че след 20-ина минути вече сме там. Лековитият извор е извън селото, още на входа откъм Разлог, от бензиностанцията вляво, по черния път. Вместо с кола можете да преминете разстоянието... на кон. В конната база наблизо ни посреща чичо Иван - усмихнат човек, който с цялото си семейство се грижи за 16 коня. Имаме лека тренировка като за абсолютно начинаещи ездачи и след 5 минути вече сме в тръст. Тръгваме по черния път и скоро свикваме с ездата. Конете - прекрасни животни, специално обучени за туристически разходки - мъдро понасят нашите несръчности. До лековития извор са около 4 км, така че има достатъчно време за разкази, което чичо Иван умело използва. "Конете са най-почитаното животно в нашето село. Сигурно има повече от 160 коня. Трябва да дойдете по Тодоровден, тогава да видите какво е", разказва той в ритъма на копитата. Пак от него научаваме, че изворът помагал при открити рани, но "върши добра работа и при вътрешни проблеми". Така например преди много години, когато един от конете му, Пирин, си наранил крака, та чак копитото било сцепено, ветеринарите го съветвали да го убие. Той обаче завел животното няколко пъти до извора и след няколко седмици от раната нямало и следа.
Когато стигнете до самия извор, ще забележите първо ламаринените прегради, които отделят помещения за мъже и за жените, а пред тях е оформено по-дълбоко корито за животните. Налейте си от лековитата вода и ако времето го позволява, постойте с ръце, потопени в извора. Не знам дали помага, но със сигурност не вреди.
На връщане към София, малко преди да стигнете Предела, ще забележите малка зелена табела "Биохотел - Моравско село". Черният път, по който се минава, не обещава нищо впечатляващо, докато не стигнете дотам. Четири двуетажни къщи със стаи, механа в битов стил, огромен двор, писта за ски, коне, възможност за риболов на стотина метра, приятни, гостоприемни хора и невероятна гледка към върховете на Пирин. Да, оттук планината все още се вижда, защото строежи няма... засега. Точно тук обаче ще се появи скоро поредното голф игрище, с всичките там прилежащи хотели и прочие белези на цивилизацията. Парцелите били купени и багерите само чакали да се затопли. Пистата в близост - "Кулиното", ще бъде удължена нагоре (предполагам, пак в парк Пирин ). Естествено, "без да се нарушава екологичното равновесие"[b]
Индекс 
Чет Авг 04, 2011 1:20 pm by Гост
Календар
